Чичовци

С повестта „Чичовци" (1885) Иван Вазов създава виртуозен образец на пародията в нашата литература. Пародията като литературен вид се основава на комичното съчетаване на формалните признаци на един стил, жанр или конкретно произведение, от една страна, с ново, несъответстващо съдържание, от друга. Така основният механизъм на пародията е травестирането („преобличането") на съдържанието в друга форма, като новополученото съчетание по правило буди смях. Пародийното слово е „двугласно". Това ще рече, че първоначалният, осмиваният образец личи зад вторичното, осмиващо слово на пародията.
Често допускана грешка е представянето на „Чичовци" като пародия на „Под игото". Това е хронологически изключено, защото Вазовият роман епопея е завършен след повестта (през 1894 г.). „Чичовци" обаче пародира възрожденската патетика, която „Под игото" ще се опита да възкреси със съвсем конкретни обществени цели десетина години по-късно. Повестта пародира един тип битова, мисловна и речева действителност и съответно сюжета, който би могъл да произтече от нея. В основата стои похватът на поставяне на героичното в негероични ситуации…