Дунав мост

„Дунав мост” е не само най-силният роман на 1999 г., той е сред най-силните творби на 90-те години на ХХ век. Това е роман в традициите на българската проза със запомнящи се, ярки образи, типичен социален роман.
В „Дунав мост” Георги Мишев разкрива психологията на героите на нашето време – бизнесмен, ченге, жени. Особено място заема една от героините в романа – Стела, една типична рожба на криминалната революция, която свенливо определяме като „преход”. Стела е характерен продукт на своето време, но и на обкръжението в което попада.
Най-естествената реакция при четенето на този роман е възклицанието: „Боже мили, това ли сме ние?!”. Би следвало да се съгласим с автора – да, това са по-голямата част от нас, българите. Не всички, разбира се.
***
Георги Мишев (род. в 1935 г.) вече дълги години наблюдава, отразява и коментира промените в битието и съзнанието на българина през последните десетилетия на века, който си отиде. И ако в България от съвсем близкото минало „вилната зона”, проблематизирана от този известен наш писател, бе станала едновременно синдром и символ, обобщение на социално заболяване, прилепчиво и нелечимо, „Дунав мост” е метафора на още по-страшно явление, на една реалност, също опусташено и опустошаваща душите, но чието насилие над хората изтръгва от нас не смях, а страх, дълбок ужас.
Изключително проницателен, точен, саркастичен, авторът не осъжда героите си - те се борят за оцеляване както могат и стават жертви на онова, което сами търсят и изразяват.